Див градеж – пчелна пита с мед

Описание

Това не сме го направили ние.

Понякога най-хубавите неща в пчеларството се случват точно когато не направиш нещо.

Не сложиш рамка.
Не сложиш восъчна основа.
Не зададеш на пчелите къде и как да строят.
Просто им оставяш празно пространство.
И те си го усвояват. 😊

Започват отгоре и изграждат восъчните далаци надолу – свободно, без калъп и без нашата представа кое трябва да е право, равно и удобно.

Това, аз вече наричам див градеж.
Не да сложиш дървени рамчета,
не да сложиш обърнати надолу буркани, в които пчелите да изгрядят восък и които после да се чуди човек да яде ли, да гледа умно ли /голяма иновация… няма що 😄/

Оставих тези далаци да престоят цяло лято в кошера. 4 месеца! Пчелите ги изградиха от собствен восък, напълниха килийките с мед, запечатаха го, и…

А защо цяло лято?

Тук има една малка подробност, която лесно остава незабелязана.

Една пита в кошера обикновено не стои и не чака цял сезон. Идва акацията. Пчелите носят нектар, медът узрява, ние го изваждаме. Връщаме питите обратно и започва следващата паша. После още една, и още една ..кориандър, слънчоглед, полифлорен мед…

В рамките на едно лято едно и също пространство в кошера може, и участва в няколко различни медосбора.

Тук избрах да не го правим. Оставих дивия градеж там. Пчелите продължиха да го изграждат, да допълват килийките, да пренасят, да подреждат, да изпаряват влагата и накрая да запечатат зрелия мед с восък. Не съм бързал да го извадим след първата паша. Нито след следващата. Оставих го цяло лято в кошера. Дори не съм отварял капака на кошера. Пчелите бяха хванали восъците именно за него 😊 И, да – това е най-ефективният начин да произведеш мед. Напротив. 😊 Просто исках да разбера какъв вкус ще има този продукт, ако поне веднъж оставя нещата да стигнат докрай. 😊

И в един момент се оказа, че имаме не просто медена пита, а нещо, което ужасно ми се иска да покажа. Не само да го сложа в кутия, а да покажа и обясня откъде идва.

От кошера до кутийката

Няма особено сложен производствен процес. 😊
Това, което виждате във видеото, е почти всичко.
Малко трудно пренесохме корпуса, пълен с восък и мед от пчелина до базата, но го направихме.
Всъщност, най-трудното беше да отстраня пчелите, без да нараня далаците. Направих го.
После е лесно – Нож, парче по парче, и без да докосвам нищо – директно в кутията.

Толкова.

Не го пресоваме, не го преформяме, не се опитваме да направим всички парчета еднакви. Затова и вашето няма да изглежда точно като това на снимката. Може да е малко по-дебело, по-тънко, по-светло, с по-равни килийки или с онези странни извивки, които пчелите понякога решават, че са чудесна идея.

Пчелите не работят по продуктов каталог. За щастие. 😊

Какво всъщност има в кутийката?

Пчелна пита с мед.

Но в най-буквалния възможен смисъл.

Восъкът е изграден от самите пчели, без поставена восъчна основа, а медът е останал там, където те са го сложили – в килийките на питата. По-голямата част от тях са запечатани с восъчните капачета, с които пчелите затварят зрелия мед. И да – може да потече. 😊 Това е мед, все пак.

А как се яде?

Най-хубавият начин е и най-простият.

Отрязвате или отчупвате малко парче и го сдъвквате заедно с питата. Медът се освобождава постепенно, а накрая в устата остава восъкът. Може просто да го изхвърлите. Може да си го разтопите и да си направите свещ 😊

Може да сложите парче от питата върху сирене, топла филия, кисело мляко…

Но първото парче? Първото бих го опитал просто така. Без нищо.

Има само толкова, колкото има.

Това не е продукт, който можем просто да произведем отново утре.

Следващия – догодина.  И дори тогава няма никаква гаранция, че ще построят същото. Всъщност почти сигурно няма. Затова тази серия ще остане съвсем, съвсем малка, и ще я има само в рамките на този див градеж. Когато свърши – свърши. До следващия път, в който оставим малко празно място… и пчелите решат какво да правят с него. 🐝

Престоял 4 месеца в кошера! Без калъп. Без основа. Без две еднакви парчета.

GHoney – Pure from Nature