нищо не е толкова старо
и нищо не е толкова ново
единствено начина, по който отваряме очите си
за минало,
настояще,
бъдеще,
прави стъпките ни различни
има толкова много свят за обикаляне,
толкова думи за изричане,
толкова желания за сбъдване,
толкова дни за обхождане …
прищявка на времето е да ни прави свои роби,
но ние сме повече, и над!
цифрите са само статистика
/имаш право да не ми вярваш/
и не че не обичам математиката,
но душата ни не се храни с нея
тя е на ниво intangible
и ни е дадена да я пълним не с цифри,
а лицата ни да бъдат реални, не дигитални
едни такива розови …от щастие
***
крехка е границата, знам
между „facetime“ и „чакай ме в…“
между „искам“ и „липсва/м/ш“
и няма огорчение и завист,
има само надежда
една безкрайна Надежда
не я подценявай/те!

вярвай/те!