Здравейте, приятели.
Ако следите блога на GHoney, сигурно сте забелязали, че често пиша за цветния прашец. Да, той е любимият ми продукт от пчелите.
Има една лупичка, намираща се най-горе в дясно в сайта… Ако сте от по-любопитните и искате да знаете, напишете там „прашец“ и ще откриете всички статии по темата, последната от която е „Пчелен прашец! Тайните супер сили за които не знаехте /до сега/“

Днешната статия е вдъхновена от последната книга на тема пчелни продукти, която изчетох тези дни. В нея намерих и се запознах с много любопитна за мен научноизследователска и клинична информация за лечебните свойства на пчелните продукти на автори от няколко държави. Прочетох за разработени и внедрени различни методики при лечебно приложение на пчелен мед, прашец и останалите пчелни продукти, и въпреки, че не рядко пъти в разговор с вас, сигурно сте ме запомнили да казвам, че пчелните продукти не са лекарство /а това е така/, те имат редица неоспорими хранителни, противовъзпалителни, антиалергични, антибактериални,  имунобиологични и други свойства, които много благоприятно повлияват храносмилателната, сърдечно-съдовата, нервната, дихателната, ендокринната и отделителната система при нас – хората.
Настанете се удобно, пуснете си чаша кафе и направете здравословният избор, добавяйки мъничко мед вместо захар, и нека е хубаво…

Прашецът е мъжките полови клетки на цветята!

Много богат на протеини, аминокиселини, витамини… възстановява мускулите след тренировка, осигурявайки им чиста енергия и важни хранителни вещества. Запомнете, това е най-чистият протеин от природата!
Някои здравни експерти се кълнат в него, като изтъкват точно тези му свойства – способността му да подобрява атлетичните показатели, да подпомага загубата на тегло и да предоставя облекчение от различни здравословни неразположения, включително мигренозно главоболие и акне.
Е, разбира се, че големите здравни организации ще кажат, че няма достатъчно доказателства, за да подкрепят тези твърдения, но това мен изобщо не ме касае, защото аз отдавна съм убеден в ползите му! И като казах убеден, не търсете гаранция от мен, че всеки пчелен продукт или домашен лек с него ще свършат чудеса. Те със сигурност работят, аз мога да ви дам насоки, но това доколко вие ще сте постоянни, доколко ще приемате с радост пчелните продукти, до каква степен ще ги вкарате в ежедневието си, това си остава личен избор на всеки един от нас. Сещам се скоро някой ме пита: „Ама дали ако си сложа хладни краставици върху очите, главоболието ми ще спре?“ Не знам дали:) Може да спре заради краставиците, а може би те ще са просто причината да си затворим очите за половин час – нещо, от което главата ни вероятно е имала нужда. Трудно е да се каже 🙂 Но в крайна сметка резултатът е добър, нали? И имайки предвид, че пчелният прашец със сигурност няма да ми навреди (защото не съм силно алергичен), аз не спирам да го консумирам почти целогодишно, и вярвам, че той наистина работи в полза на тялото ми, и в доста голяма степен и на душата ми, защото сутрешните „ритуали“ по различните начини на консумация на пчелен прашец са си точно това – благо за душата и след това за тялото ми 🙂

Такаааа. Казахме, че пчелният прашец – това са мъжките полови клетки на цветята. Те са малки зрънца, невидими с просто око, поместени в прашника, прикрепен към тичинката на цветчето. Цветчетата на различните растения съдържат различен брой поленови зрънца. За пример ще ви кажа, че ябълковото цветче например съдържа около 100 хил. поленови клетки, лешниковото – около 1 млн, брезовото – 6млн и т.н. Но как тези милиони клетки всъщност могат да попаднат в нашето тяло и да спомогнат за толкова много неща? Как?

Начини за събиране на цветен прашец:

  • 1. Ръчно събиране на прашец.

Най-най-простият способ. Вземате чисти чаршафи, мушами, платнища, и когато растенията цъфтят /върби, лешници, акация, царевица/ – отивате, поставяте под тях, хващате дървото и тръскате. При това разтърсване прашецът пада върху чаршафа, сгъвате и заминавате.
Горкото дърво…
Горките хора…
И за да не звучи толкова брутално, ще ви дам и друг пример: Човечец хванал с едната ръка голяма картонена кутия, с другата навел стеблото на царевицата над нея и лекичко изтърсва метличката с прашеца в нея. И си свирка някаква народна песен. Почти ще запее. Царевицата не е пръскана с нищо, разбира се. Кой в България си позволява да пръска по време на цъфтеж? Няма такава възможност въобще.
Казват, че при този способ за събиране на прашец, човек може да събере на ден до 5 до 7 килограма прашец. OMG!

  • 2. Събират го пчелите.

Доооооооста по-романтичен и заслужаващ вниманието ни начин на събиране на прашец. В пъти по-!
Представете си тиха и прохладна пролетна или лятна сутрин. Има роса по тревата, слънцето започва да загрява земята, растенията отварят своите цветчета, отпускат се…
Пчелите-работнички /от предната наша статия/ излизат от кошерите и започват работа. Следите ли мисълта ми?
Пчелата каца върху цветчето, отваря с хоботчето и устните си прашниците, и с предните крачета изтърсва прашеца върху гърдите и коремчето си. От поленовите зрънца с помощта на вещества, които влага от себе си, пчелата изработва топчета, които прехвърля в кошничките, намиращи се на задните и крачета. После отлита до кошера, сваля топчетата от себе си и ги поставя в празните восъчни килийки. След това отлита за още, а работата по прашеца от тук нататък продължават другите пчели, които с главите си размесват и трамбоват прашеца в килийките, като същевременно го овлажняват с мед и нектар. Когато килийките се напълнят на 4/5, пчелите покриват прашеца със слой мед и запечатват килийките.
Тук всъщност, някой е измислил начин, при който със специално-приспособени за целта кошери, част от цветния прашец /в моя случай около 30% от него/, се отнема от крачетата на пчелата, когато тя влиза в кошера. В дъното на кошера се вграждат т.нар. прашецоуловители, които представляват дупчици с различен размер, през които пчелата трябва да премине, за да влезе в кошера си. Споменах различен размер, защото именно от това зависи до колко прашец ще отнемем, и до колко ще премине свободно до килийките в кошера. Моите дъна разполагат и с още входове, през които пчелите преминават свободно, без да им се налага да минават през прашецоуловителите.
Количеството прашец, който пчела-работничка пренася с един свой полет е от порядъка на 0,008гр. до 0,015гр.
В едно бурканче на GHoney има 150гр. пчелен цветен прашец. Което със сигурност означава от 10 до 18 000 полета на пчели!
Годишно едно пчелно семейство изразходва 20-30кг. прашец. Може да пресметнете колко пчели, полети и растения са нужни за това.

  • 3. Събират го пчелите.

Третият вариант за събиране на цветен прашец припокрива втория. Какво имам предвид? – Всичко е същото, само че вместо пчеларят да хване част от прашеца още на входа на кошера, той го събира от питите. Тоооочно така! ПЕРГА. Или т. нар. пчелен хляб. Пчелите носят и поставят в килийките прашеца, трамбоват с главички, пълнят, поливат с мед, запечатват, след което пчеларите взимат питата, сядат някъде в страни и с дървен или метален шиш, килийка по килийка изваждат оформените патрончета прашец от питата.

Химичен състав на цветния прашец:

Зависи от вида на растенията, геоложката характеристика на района, климата, географските условия и методите на съхранение. И тук обаче, ВНИМАНИЕ, съществуват различия в химичния състав на прашеца, събран ръчно от цветовете, взет от кошничките на пчелите, или от восъчните килийки на питите.

Ръчно събраният прашец съдържа белтъци от 11 до 40%, масти – 1 до 15%, захари – 1 до 7%, минерални вещества – 2,55%, вода 4 – 17%, пепел – 1 до 7%.
Цветният прашец, взет от кошничките на пчелите събирачки, съдържа: белтъци от 7 до 40%, масти – 1 до 15%, захари – 20 до 40%, минерални вещества – 2 до 4%, вода 20 – 30%, пепел – 1 до 7%
Цветният прашец, взет от килийките, има следният състав: белтъци от 20,3 до 21,7%, масти – 0,67 до 14%, захари – 24,4 до 34,8%, минерални вещества – 2,55%, вода 5 – 10%, пепел – 2,4 до 2,6%

Белтъците варират в различни граници в зависимост от вида на растенията. Например в прашеца от бяла детелина са 23,7%, на сливата – 28,66%, на ореха – 23,15%, на царевицата – 20,32%. Белтъците в цветния прашец са в свободно състояние или са свързани с въглехидратите и пигментите. В поленовите зърна са установени следните аминокиселини: аргинин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин, аланин, глицин, аспарагин, глутамин, серин, пролин, тирозин, циститн. Прашецът съдържа всички незаминими за човека аминокиселини!
Важна съставка на поленовите клетки са въглехидратите. Установени са: глюкоза, фруктоза, захароза, арабиноза, рибоза, галактоза, рафиноза, стахилоза, ксилоза, декстрини, нишесте, целулоза и лактоза. В цветния прашец, взет от кошничките на пчелите и килийките, преобладават глюкозата и фруктозата. Целулоза се съдържа в обвивката на зърната в количество 1 – 3%, нишестето достига до 7%.

С високо мастно съдържание е прашецът, получен от звънче – 19,80%, глухарче – 14%, гречка – 12,87%. Етероразтворимата фракция съдържа мастни киселини, стероли, алкохоли, въглеводороди и др. Установени са деканова, палмитинова, линолова, олеинова, линоленова, стеаринова, лауринова, ейкозинова и бехинова киселина. Те са в свободно състояние или под формата на естери и глицерина.

Цветният прашец съдържа много минерални вещества. „Ние проведохме изследване на минерален състав на цветен прашец, взет от кошничките на пчелите.“ /С Младенов, 1968/ Пробата е опепелена на 450 градуса Целзий, след което е направен спектрален анализ. Установени са следните минерални вещества в прашеца /полифлорен прашец/: калий, магнезий, титан, стронций, сребро, цинк, мед, хром, ванадий, кобалт, никел, галий, цилконий, олово, манган, фосфор, силиций, калций, желязо, алуминий, барий. В прашеца са установени още волфрам, иридий, живак, кадмий, паладий, платина. Процентът на минералните вещества спрямо пепелното съдържание е: калций 1 – 15%, калий 20 – 45%, магнезий 1 – 12%, желязо 0,1 – 10%, силиций 2 – 10%, фосфор 1 – 20%, сяра 1% и т.н.

В цветния прашец са установени следните витамини: Провитамин А /каротин/, В1, В2, В5, В6, Р, Н, Е, фолиева киселина, пантотенова киселина. Прашецът съдържа много каротин! Съдържанието на каротин в прашеца на лилиите и жълтата акация е 20 пъти по-високо от това в морковите.

В цветния прашец са установени над 50 ензима. По-важни от тях са: инвертаза, каталаза, амилаза, рибонуклеаза, цитохромоксилаза, фосфатаза, пероксидаза и др. При анализ на прашец е установено съдържание на нуклеинови киселини от 0,6 до 4,87%. В полена се съдържат биологично активни вещества с хормоноподобно действие /фитохормони/.

Цветният прашец като храна:

Върху хранителната стойност на прашеца за човека първи спират вниманието си френските изследователи Р. Шовен и А. Каяс /1959г./. В продължение на две години те провеждат опити с животни, като прибавят към храната им цветен прашец. Авторите установяват подобрение на апетита, ускорен растеж и развитие, преждевременно полово узряване, удължаване на живота. В продължение на 30 дни те дават на животни поленова водна суспенсия. Резултатите показали биостимулиращо действие на цветния прашец. Същата година Р. Леонович провежда наблюдения на хора, които в продължение на един месец са вземали по една чаена лъжичка перга /цветен прашец от килийките на питите/. Анализът показал подобрение на кръвните показатели /еритроцити, хемоглобин, скорост на утаяване на еритроцитите и др./. Отбелязва се също добро общо състояние, наддаване на тегло, повишаване на работоспособността.
Установено е, че хранителната стойност на прашеца от различните растения варира твърде много. Швейцарската изследователка А. Маурицио класифицира прашеца в три категории в зависимост от биологичната му активност: I Категория – прашец от комунига, кестен, минзухар, житни растения, мак, ягода, круша, бяла детелина. II Категория – от явор, бук, слънчоглед, глухарче, царевица, бряст. III Категория – от лешник, елха, бреза, бор, смърч. А. Маурицио отбелязва и разлика в биологичното действие на прашеца, събран ръчно, и този отнет от кошничките на пчелите, като последният е по-активен!
„Ние проведохме наблюдения с български полифлорен цветен прашец, получен с помощта на прашецоуловители“ – пише д-р Стоимир Младенов, и продължава – „В продължение на един месец 30 мъже доброволци на възраст между 60 и 80 години получаваха по 500гр. цветен прашец, взиман по 1 лъжица два пъти дневно. През време на опита и след това проследихме субективното и обективното състояние на пациентите. При един установихме алергия към прашеца и даването му бе преустановено. Всички останали имаха добра поносимост и приеха определената им доза. По време на наблюденията всички показаха повишена физическа активност и самочувствие, подобриха се апетитът, сънят, кръвните показатели.“
Румънските лекари Ш.Авремою, М.Санду и сътр. провеждат наблюдения относно действието на цветния прашец като храна на спортистите. Те прибавят към ежедневното им меню по 50гр. дневно полифлорен прашец. При всички включени в опита наблюдават подобрение на общото състояние и работоспособността, повишение на физическата и психическата издръжливост.
Голямото значение на цветния прашец за човешкия организъм се дължи на биологично активните вещества, които съдържа: микроелементи, макроелементи, витамини, багрилни вещества, ензими, хормоноподобни и антибактериални вещества, и др., които го характеризират като „храна-лекарство“ за човека.

Противомикробни свойства на цветния прашец:

Френският изследовател Р. Шовен в сътрудничество с биохимика Ленорман за първи път доказва, че в цветния прашец има антибактериални вещества. Антибактериалното действие на прашеца Р. Шовен изпитва върху бели мишки, които храни с него. Той установява значително намаляване на чревната флора в изпражненията им. Опитите показали, че антибактериалното действие на прашеца е по-силно изразено срещу Грамотрицателните бактерии.
Л. Данаилов от тогавашен Ленинград изследва антибактериалната активност на прашец, събиран през лятото на 1973г. Той потвърждава антибактериалното действие при лечение на гнойни рани.
През 1986г. в България се провеждат наблюдения относно антипротозойното действие на цветния прашец, получен ръчно от растенията, взет от прашецоуловителите на кошера, и от восъчните килийки на питите /перга/. Опитите се провеждат чрез директно третиране на микроорганизмите с 25% воден поленов екстракт и наблюдения под микроскоп. Многократно повтаряните опити показват, че екстрактът от ръчно събран цветен прашец има по-слабо противомикробно действие. Така например, поленов екстракт от череша, глухарче, копър, липа, великденче и здравец показва много слабо противомикробно действие, докато поленов екстракт от дъб унищожава изследваните микроорганизми за 47 секунди, екстракт от бук – за 37 минути, а от бор – за 22 минути. Екстрактът от полифлорен полен взет от прашецоуловителите, унищожава същите микроорганизми за 30 секунди. На микроскопския препарат се наблюдава /след смесването на капка култура с капка екстракт от полен/ постепенно спиране на движенията на микроорганизмите и бавно настъпващи изменения в противоплазмата и клетъчната обвивка, и излив на клетъчното съдържимо.
Посочените резултати показват, че най-силно антипротозойно действие има цветния прашец, взет от килийките на питите, следван от този, взет от прашецоуловителите. Причините за това най-вероятно са ензимната обработка на полена от пчелите, примесът на мед и настъпването на млечнокисела ферментация, при което устойчивата обвивка постепенно става пропусклива, на места се разкъсва и част от стромата на поленовите зърна се излива.

Лечебно и профилактично действие на цветния прашец:

В много страни днес, цветният прашец се ползва с широка популярност като ценно хранително, профилактично и лечебно средство.
За първи път в медицинската практика цветен прашец използва френския професор Р. Шовен. Той установил, че прашецът регулира дейността на стомашно-чревния тракт. Особено добре се повлиява хроничния колит. Получили са добри лечебни реултати и при възпаления на простатната жлеза.
На международния симпозиум по апитерапия в Мадрид /1974г./ много доклади са били посветени на терапевтичното действие на прашеца. К. Кузмина е назначавала по 1-2 чаени лъжички дневно прашец на анемични деца. При това е наблюдавала бързо увеличение на еритроцитите и хемоглобина, подобрение на общото състояние, възстановяване на апетита. Подобни резултати е получила и при приемане на прашец от оздравяващи след тежко заболяване. Н. Йойриш е провел при амбулаторни условия лечение с цветен прашец на хипертонично болни и е получил добри резултати. Според съветски източници от онова време, прашецът намира приложение и в хирургическата практика при лечение на рани. Т. Виноградов съобщава за лечебно приложение на прашеца във вид на крем в дерматологията. От него се приготвял екстракт, в който са запазени всички витамини, белтъци, липиди, багрила и микроелементи. Г. Келкеяну и Ф. Козма са провели наблюдения относно действието на прашеца при разстройства в поведението в периода на настъпването на полова зрялост у юноши. Проучванията обхващат ученици между 15 и 18 години. Авторите съобщават, че пчелните продукти и главно прашецът предотвратяват тези разстройства.
В книгата „Апитерапията днес“ на издателство Апимондия – Букурещ, дело на голям кръг специалисти по апитерапия, се отбелязва, че различните сортове прашец се различават по лечебните си свойства:
– акация: успокоително средство.
– кестен: способства подобряването на венозното и артериалното кръвообръщение, действа благоприятно на черния дроб и простатата.
– глухарче: действа благоприятно върху функцията на бъбреците и пикочния мехур, има леко слабително действие. пикочогонно средство.
– ябълка: действа укрепващо на сърдечния мускул, има общоукрепващо действие.
– къпина: тонизиращо средство, препоръчва се при диарии.
– градински чай: нормализира стомашно-чревните функции, има пикочогонно действие, предизвиква изпотяване.
– липа: успокояващо средство.

Разглеждайки лечебните качества на цветния прашец, трябва да се обърне внимание, че той е биологичен продукт, който изисква специални условия на съхранение, поставен в неблагоприятни такива, бързо променя хранителните и лечебните си свойства.

Начини за приложение и заключение:

Сега, когато вече знаем за всички големи предимства и ползи на цветния прашец, е добре да знаем и как да го използваме, как да го вложим в ежедневния си хранителен режим.
Цветен прашец се употребява вътрешно – чист, комбиниран с пчелен мед, млечице, прополис, под формата на таблетки, екстракти, сироп и др.
Прашецът може да бъде пресен и сушен.
А. Каяс /Франция/ препоръчва следните форми за вътрешно приемане на цветния прашец:
– 180гр. мед се разтварят в 800мл. хладка вода и при непрекъснато разбъркване се прибавят 50гр. цветен прашец. Оставя се за няколко дни при стайна температура до настъпване на ферментация. Взема се преди хранене по 3/4 водна чаша.
– 50гр. мед, 10гр. прашец и 100гр. краве масло се разбъркват добре. Взема се 3 пъти дневно по една кафяна лъжичка преди хранене.
– 250гр. мед и 50гр. цветен прашец се разбъркват добре и след 4 дни се взема по една супена лъжица 2-3 пъти дневно преди хранене
– 10гр. прашец, 1гр. млечице и 250гр. мед се смесват добре и се взема по 1 кафена лъжичка 2-3 пъти дневно преди хранене.
– в естествен вид се взема 2-3 пъти дневно по една кафена лъжичка преди хранене.

Галин Рачев от блогът на GHoney /България/ казва следното: 🙂 🙂 🙂
Искам да подчертая, че посочените по-горе начини за прием са описани в летература от 80-те години. Днес препоръчваните количествата за прием са по-различни. До момента в практиката си не съм срещал предозиране, и лично аз приемам между 25 – 30гр. прашец, и 2 – 3гр. млечице дневно. Това са количества, които съм преценил и знам, че работят положително и осезателно за мен. Съветвам ви да започнете с една чаена лъжичка, като постепенно можете да увеличите дозата си до две супени лъжици на ден. Искам да обърна специално внимание на това, че когато приемате пчелен прашец, подобно на всеки друг пчелен продукт, трябва да започнете с повишено внимание поради ефект, който може да има продуктът върху хора, които са алергични, а понякога и не знаят за това. Задължително започнете с буквално няколко гранулки прашец и наблюдавайте тялото си. Възможността да сте алергични е минимална, но все пак съществува. След като се убедите, че всичко е наред, спокойно консумирайте. През по-голямата част от годината аз консумирам предимно пресен прашец /несушен/, като основната си дневна доза приемам сутрин, преди всичко останало /разбирай кафе 🙂 / в повечето пъти чист, а понякога смесен с кисело мляко, мед, млечице и сезонни плодове. Никога не влагам в топли напитки и храни. Не го правете и вие, за да запазите ензимите в състава му непокътнати.
Пчелен прашец можете да прибавите като отлична комбинация в смутито си. Включете в сурови протеинови барове, сурови десерти или бонбони. Това е страхотен начин за влагане на пчелен прашец. Можете да поръсите върху салата, или като дресинг към салата /имам един любим дресинг с медена горчица, в който влагам прашец на прах/. Цветен прашец може да поръсите върху филия фляб, намазана с тахан или фъстъчено масло, или друго. Сега се сещам и за едни бонбони от натурален шоколад, които бяхме направили преди време и всички полудяха по тях във фейсбук :))) Интересното в случая беше, че рецептата за тях е много лесна, и може да бъде променяна /модифицирана/ по вкус, а в същото време ефектът на бонбоните остава всеки път очарователен и запомнящ се.

Добре, ще завърша статията с рецепта за нещо сладко за хапване, без захар, и в същото време е пълна със суперхрани! 🙂
Рецептата звучи впечатляващо, и в същия момент е толкова простичка за изпълнение. Можете да изненадате приятелите си, като я направите за следващото парти, някакъв повод,  или като подарък за домакините следващия път, когато сте поканени на вечеря 🙂

Продукти за рецептата:

  • Около 500гр. шоколад /по ваш избор/. Аз използвам шоколадови перли натурален шоколад, които влагам и в рецептата за онова супер-брауни, за което писах преди време. Може да ги закупите от Метро. Гръцки са, и единствен недостатък е това, че са в голяма опаковка за професионална употреба.
  • бурканче сладко от смокини /или праскови, или боровинки, или …/
  • чаша сурови, нарязани на ситно бадеми, кашу, или други ядки по избор.
  • цветен пчелен прашец /GHoney/ 🙂

Технолия на приготвяне:

Леко разтапяме шоколада, използвайки водна баня. Може да използвате купа от неръждаема стомана, или стъклена такава. Сложете я върху вряща вода. В момента, в който шоколадът е разтопен, прибавяме ситно нарязаните ядки. Имайте предвид, че основата тук е качественият шоколад, който също по ваш вкус може да бъде натурален, бял или млечен. Аз предпочитам и препоръчвам натуралния. Изборът да прибавите или не ядки, също е ваш. Изсипете в силиконови форми за бонбони, шоколад, мини мъфини, или просто върху хартия за печене, сложете в средата на всяко късче по лъжичка сладко /може би смокинята би била фаворит, макар, че сладкото от праскови от с.Розово беше фантастик, признавам :)/, и поръсете с цветен прашец GHoney. Оставете за няколко часа да стегнат и им се наслаждавайте. Изяжте ги! 😀

Мед от акация и пчелен прашец