Здравейте приятели на GHoney 🙂

Датата е 6-ти юли – група приятели поехме по планиран маршрут, като целта беше достигане до Тевно езеро, но преди това, а и след него, да преминем през любими и нови места в Пирин, където да се откъснем за малко от действителността долу и да се пренесем в познатия друг свят …
В 8:30 сутринта старта бе даден. Маршрута за днес начертан: х.Вихрен – Муратово езеро – Бъндеришка порта – засл.Спано поле.
Миналата година по същото време направихме почти същия маршрут, само че до х.Синаница, така че началото бе познато. Пътеката тръгва при каменните стълби пред главния вход на х.Вихрен, посоката е юг, правим едно леко изкачване, след което се отправяме по левия бряг река Бъндерица, която не пресичаме по мостчето, а продължаваме нагоре по нея към Муратово езеро. Синьо-жълтата маркировка е добре обозначена, трудността до езерото бих определил като нормална /към лека/. Не би трябвало да затрудни един средно здрав човек, дори с малък опит в планината.

По средата на първия по-стръмен каменист участък правим кратка, няколко минутна почивка и поглед назад. Гледката е оптимистична. Горе долу тук, човек който не е ходил скоро си казва първото “Ехееееее, виж колко път сме минали” 🙂

Поглед назад от началото на първия по-стръмен, каменист участък от прехода

Прехода х.Вихрен – Муратово езеро в моя случай излезе малко над 2 часа, нищо, че в повечето пътеписи, които съм чел го вземат за час и половина…, че и за час. Аз не бързам за никъде. Обичам да спирам често и да запечатвам по кадър с фотоапарата си /а този път и често с телефона/ 🙂

Връх Тодорка се оглежда в бистрите води на Муратово езеро, които са като стъкло.

Добре дошли на Муратово езеро. Пристигайки тук всеки път си казвам, че трябва да остана за повече. Нали знаете, има места, които просто се усещат с душата. Това за мен е едно от тях. Обичайната 30-40 минутна почивка минава неусетно. Разходка наоколо за няколко кадъра и ободряване с вода, преди да захванем сериозната отсечка нагоре. Наистина, ако имате възможност, планирайте си повече време тук. Ако можете и цял ден. 🙂 Лошо впечатление и предния път, и сега, ми напрвиха хората които се къпят в езерото. Сякаш са на плаж. Не бива. Природата трябва да се пази! Вярно е горещо, вероятно е приятно и човек да се потопи в ледено-студените води на езерото, после жена му да го чака отвън с хавлията горда, че го е направил, ноооооо …това е един друг вид туризъм, от който със сигурност не трябва да взимаме пример.

* Може би е добре да спомена, че при западния бряг на езерото се влива поток, от където можете да си налеете питейна вода. Височината вече е 2240м. Предстои изкачване към Бъндеришката порта. Това всъщност е и най-трудния и стръмен участък от планирания за днес маршрут, и групата отлично знаеше това 🙂
Тръгваме от южния бряг на езерото и след минути вече сме забравили почивката, изкачвайки редица стръмни, каменисти участъци. През това време правя и по някоя снимка, разбира се 🙂

Прави впечатление, че по това време на годината, Пирин впечатлява с разнообразие от диви цветя. Можем само да предположим какъв ароматен мед биха събрали пчелите от тях…

Бъндеришка порта се намира на 2500м. надморска височина. Достигнахме до нея за около 4 часа от х.Вихрен, с включени всички почивки и време за снимки по пътя 🙂 Гледката надолу е повече от внушителна. Отсреща се вижда вр.Тодорка, който на по-горната снимка видяхме да се оглежда в Муратово езеро. Красиво, нали? 🙂

Прави впечатление, че по това време на годината, Пирин впечатлява с разнообразие от диви цветя. Можем само да предположим какъв ароматен мед биха събрали пчелите от тях…

Взирайки се в последната снимка, в съзнанието ми изниква един запомнящ се момент от миналата година по същото време и на същото място. И хората са същите дори. Само природата беше безмилостна. Никога през живота си няма да забравя гръмотевичната буря с два часа градушка, която ни хвана тук горе, по път за Синаница.

Вижте как може да изглежда едно и също място, обгърнато в различна природа. Кликнете и придърпайте курсора наляво-надясно. Втората снимка прилича на сцена от Междузвездни войни, или по скоро на лунен пейзаж със сякаш единственото човешко същество там горе 🙂

Pirin landscape photographyPirin landscape photography

Беше време да свалим раниците и да обядваме. Предстоеше ни доста спускане надолу към долината на Спано поле, където щяхме да нощуваме. Тръгнахме от 1970м., стигнахме Бъндеришка порта на 2500, за да спуснем след това до 2050. Звучи ли добре?

За да продължиш към втора част, кликни ТУК