Великия Орфей се оженил за хубавата нимфа Евридика.
И тъъъъъкмо да заживеят щастливи, …
и защо и бе притрябвало точно в този момент на Евридика да ходи да бере цветя в зелената долина с приятелки? Защо?
Ако не го беше направила, змията щеше ли да ухапе крачето? – Не, разбира се.
Евридика нямаше да издъхне, на Орфей нямаше да му се налага да иде в царството на мъртвите да се мъчи да си я вземе обратно.
После нямаше да рискува да устои да не се обръща назад и нямаше да я изгуби. За втори път! /този път евър ..форевър/.

Здравейте приятели! 🙂
В малък фотопис ще се опитам да ви преведа през един мой уикенд, в който заедно с добри приятели направихме разходка, потопихме се в родопска златна есен, запечатахме за спомен с фотоапарати видимото, и поехме с душите си невидимото, което се усеща, съществува, има го …само че не може да се опише 🙂
Настанете се удобно, направете си хубав чай /ако имате пчелен мед на привършване, пишете ми :)/ и се наслаждавайте на това, което ще ви по/раз/кажа 🙂

Представете си една слънчева, чиста и тиха съботна утрин в сърцето на най-мистичната за мен планина в България. Представете си Родопите. И по-точно – Западни Родопи. След родопска закуска, чай с мед, нетърпеливи шофирахме с колите от местен хотел, за който ще ви разкажа по-късно, до плануваната за днес първа цел, а именно – Дяволската екопътека край с.Борино. Всъщност, пътеката има два входа/изхода. Единият е от местността Чала, до която се стига, като още на самия вход на с.Борино завиете в ляво. Има малка табела, оказваща посоката за пътеката.
Другото начало на пътеката е от към Буйновското ждрело, което е най-дългото и най-живописното за мен в България. Южната стартова точка на „Дяволска пътека“ – водослива на р.Чатак дере с Буйновска река… Точно това начало избрахме ние. Асвалтов път криволичи в посока от с.Тешел към с.Ягодино. Всъщност, силно казано път. По скоро пътче :), по което шофирайки ти се прокрадват мисли от рода на „Леле, сега ако дойде отсреща кола, как ще се разминем?“ :). На места пътят е толкова тесен, а скалите встрани – толкова високи, че върховете им почти се докосват. Небето изглежда като някаква съвсем тясна ивица там някъде …далече горе, а долу в ниското, слънце почти не пробива. Но това е само на места 🙂 Съветвам ви да шофирате внимателно и да не навеждате глава на таблото, опитвайки се да стигнете с поглед най-високата точка на скалите встрани от вас. Не че и аз не го направих 🙂

Пътят през Буйновското ждрело

В даден момент, …може би 4-5 км след отбивката за Ягодина, на пътя изкачат някакви мъже, облечени в камуфлажи повечето, 🙂 и започват да ръкомахат да спрем. Първото, което си помислих е, че нещо се е случило и те регулират движението. Да, ама не. И за радост. 🙂 Оказва се, че мъжете са от местните, а там в момента е модерно да се предлага извозване с джипове до различни точки. По-късно ще разкажа по-подробно за това. Та ..отворих прозореца, мъжа ме попита за къде сме, и след като разбра, че очевидно по нашата планувана дестинация няма как да ни преведе с джип, любезно посочи обособения в близост за десетина коли паркинг, където можем да спрем, подаде ми визитка и каза /цитирам/: „Звънни ми ако решиш. Викат ми мечката! Щото само аз съм я виждал. Има мечка там, където отивате. Но тя няма малки, спокойно“. Хахах.
Паркирахме колите и се върнахме петдесетина метра назад, където бе и началото на нашата планирана разходка по Дяволката екопътека – на места екстремна, и супер  интересна прелест в Родопите с колуминация – Дяволският мост.
Нямаше как да не извадя апарата от раницата още в самото начало, защото първото, което видях, слизайки от колата, беше това:

Гледка в началото на Дяволската екопътека в Родопите

Пътеката започва със леко стръмничък участък, като на мястото, на което може да поемете дъх за пръв път има разклон. Спокойноооо, нищо трудно за момента 🙂 В ляво остава нашата пътека, а в дясно – пътеката за беседка с огнище /явно за парти уикенди за местните/ 🙂
Обръщайки се леко назад, на мястото, на което пътя се разклонява, видях нещо друго интересно. Направих един контражур срещу слънцето, и … Някой забеляза ли издадената напред площадка над скалите в лявата част на снимката? Били ли сте там?
Панорамна площадка „Орлово око“ …

Орлово око контражур

В първата си половина, погледната от страната от която ние я започнахме, пътеката е супер красива. Слиза, изкачва се …минава покрай река, стръмни и не дотам стръмни участъци …есен над теб, есен под теб, есен навсякъде …

Есен в Родопите
Fallen leaves
Дърво в есенна премяна

На места ни предупреждават: Внимание!!! Следва изкачване 🙂

Следва изкачване

След това – заслужена почивка /както казах, есен навсякъде/

Място за почивка

Направи ми впечатление една симпатична оградка …

Ако мога да разделя Дяволската пътека на две части, бих сложил началото на втората /по-екстремна/ половина тук. И всъщност, стрелката сочи там, откъдето ние идваме. И всъщност, 25 минути са ..малко занижени за нашето темпо и снимки, но …да – нека „купона“ започне от тук!!! 🙂 🙂 🙂

Буйновско ждрело 25 мин

От тук нататък следва по-дяволската прелест от пътеката. Ако сте от хората със страх от високо, трябва да сте наистина много мотивирани, за да продължите.
Поглед от втория етаж 🙂 🙂 🙂
П.С. Тази снимка много си я харесвам! 

По пътя към Дяволския мост ...

Йо-Йо …Woooooow /здраво стъпил на ..дъските/ 🙂

Дявослка екопътека - Поглед от високо
Дявослка екопътека - Поглед от високо

Представяте ли си що за висок бор? Когато изкачихме и последната стълба към върха, поглеждайки назад, видях това:

Есен от върха

Изостанали най-отзад от групата /както винаги 🙂 / …
Camera On – Dream On!
ТЯ прави видео, ТОЙ я снима от високо 🙂
Поздрави за небезизвестната ми слабост – СветлИна Хилендарова, Бургас, България!  🙂

Светла - Поглед от високо

Над водопада, и под Дяволски мост. Последна права.

Дяволският мост

Целта постигната. Ето го. Така го видях аз.
Скална арка, издълбана от водите на река Чатак дере в продължение на милиони години. Височината на моста е 18м. до водите на реката, ширината – 6м., а дебелината на скалите – около 3м. От моста могат да се видят участъци от страховитото ждрело на река Чатак дере.
Дяволски мост, Родопи ’17

Дяволски мост, Родопи, Борино

Поглед отдолу, за да добиете по-ясна представа за това, което описах.

Родопи Дяволски мост

„Mission complete“ както се казва 🙂
Съвкупност от дървени мостове, естакади, платформи, водни падове, запомнящи се скални форми и невероятни панорамни площадки …приятно/екстремно – това което усетих онзи ден беше, че това е най-хубавата екопътека, която съм минавал в България. Приятно ми е да я споделя с вас. Ако и на вас ви харесва, споделете статията с приятели! Можете да прочетете и за други „приказки“, които прочетохме тази година, тук!

П.С. Беше време да се връщаме обратно, и то бързичко, ако искахме да посетим и втората заложена за днес цел, където очакванията за „wow“ бяха дори по-големи. Дали обаче се случи така? Дали всички се върнаха обратно, и какво се случи накрая, …очаквайте втора част от фотописа

Скоро …

Родопи_Дяволски мост