Има хора, които си спомнят лятото по снимките. Други – по загара. Аз май си го спомням и по вкуса 😉

Здравейте, приятели на GHoney.
Не знам кога точно започва лятото за вас. За мен със сигурност не на 21 юни. Моето лято започва някъде около времето, когато акацията вече е прецъфтяла, пчелите са прибрали последните капки нектар и в питите вече има онзи почтим прозрачен класен мед, който чакаме цяла година. И чак след като го прибера по матураторите /големите съдове от неръждаема стомана, в които съхранявам
меда си/, идва ред на морето.

А там – на морето… знаете как е.
Часовниците започват да имат доста по-малко значение,
фрапето може и да се стоплииии,
пясък тук там може да рупне,
книгата цял следобед остава отворена на една и съща страница, никакъв проблем.
И най обичам някой като каже „айде да ходим…“ и никой да не стане от хавлиите 😄

И също така обичам до хавлията да стои бурканче акациев мед.
Не защото непременно ми трябва, а просто защото ми е хубаво да е там 😊
Мога да си го снимам,
мога да си го гледам…
мога и да го подаря на някоя баба германка 😄
или на тъжния младеж на бара…
„Мога хиляди неща.
И без тебе мога, само че искам с теб.“

И никога не го ям. 😄
Сега като се замисля, не се е случвало досега да съм ял мед на плажа. Което малко разваля цялата красиво изградена дотук история, ама… факт. 🤭

Познавате акациевия мед на GHoney, нали?
Той е един такъв…
скромничък. Като създателите си.
Никога не е бил от шумните.
Не се рекламира, не се фръцка,
не претендираааа. Макар, че специално тази година май претендира да е най-добрия.
Или поне един от най-добрите, хайде 🤭 Аз лично все още не съм срещал по-добър акациев меd, и считам, че челната тройка в Гугъл някак му ходи. 😄

Та … докъде бях стигнал? А, да.
Акациевият мед на GHoney няма аромата на липов пчелен мед,
нито характера на кориандър,
не се опитва да впечатлява лабораторията като
пресованото си братче.
Светъл един такъв, прозрачен, нежен…И ако в момента трябва да го сравня с нещо, вероятно ще е морето на Аркутино рано сутрин.
Преди чадърите, преди музиката, преди хората да събудят плажа.
Преди дори пясъчните лилии да отворят прекрасните си бели си цветове …

… и някой рицар с пончо и качулка-динозавър да тръгне да ги открива 😊

И може би точно затова толкова го обичам! Акациевия имам предвид.
… май. 😉

Така де… за акациевия мед говорехме.
И всъщност въпросът не е дали Ирина Флорин има един или два хита.
Нито пък дали е правилно да се пише „предвид“ или „напредвид“.
Или „навпредвид“ както обичат да го пишат онези нахъсани лелки,
които идват незнайно откъде да ми обясняват защо не трябвало да си ям меда с метална лъжичка. Ще си го ям както си го искам! Напротив!
Даже точно с метална лъжичка ще си го ям.Я чакайте да ви вмъкна една статия, за която се сещам в момента.

Кликнете ТУК

за да разберете защо използвам именно метална лъжичка за мед.
Не е спам 😊

Зад него, приятели, стои почти цяла година чакане… за две седмици цъфтеж.
Имам 😄навпредвид😄 акациевия мед на GHoney.

Молим се за няколко хубави дни, в които времето трябва да е точно каквото трябва да е,
пчелите трябва да са там,
да са здрави, силни, адекватни,
акацията трябва да даде нектар,
сланата да стои на север,
дъждът и той да не реши да се престарава. Да си свърши работата и да си ходи.

И ако всичко това се случи, идва нашият ред. А той всъщност е доста прост. И не прост от към интелЕгенция 😄 Простичък. Като лежерен неделен следобед вкъщи.

С годините все повече си мисля, че понякога най-голямата работа е точно тази – да не пречиш..

На прага на септември, приятели
идват хладните вечери,
плажовете се изпразват,
и лятото неусетно престава да бъде сезон.

Става спомен.
Сол по кожата,
топла хавлия,
нечии устни,
светлина,
море…

И един вкус, който през есента или зимата може да те върне точно там. В акациевите гори на Средногорието. Или на някой плаж южно от Бургас. Задължително южно!