Приказка за пчелата и жабата

Понякога някои от важните неща се случват, когато поспреш …

Здравейте.
Аз съм Галин Рачев от GHoney.
Имам навика, когато кося пчелина, да гледам два метра пред косачката.
Разбирайте го научен навик.
Едната година ударих смок. Друга – пострада бебе зайче. Костенурка…
От тогава гледам внимателно.

Вчера, докато косих за втори път тази година, забелязах едно малко жабче.
Спрях и изключих косачката.
Взех го внимателно, и тъкмо да го преместя на безопасно място,
на ръкавицата ми кацна пчела. Беше натоварена с прашец и вероятно за кратко да отдъхне.

Стояха една до друга – пчела и жабка.
Започнаха да си говорят. Като стари приятелки.
Аз се заслушах.
Така се роди

Приказка за пчелата и жабата 🐝

Имало едно време една малка жабка, която живеела на пчелина.
Дните и минавали в наблюдение. Наблюдавала пчелите, наблюдавала вятъра, наблюдавала всички, които бързат.
Най-много я удивлявали пчелите.
Те идвали и си отивали десетки пъти на ден, и никога не стоели дълго. Никога не се уморявали. Или поне така изглеждало.
Жабата не разбирала.

– Защо бързаш толкова? – попита тя пчелата, която в онзи момент кацна на ръкавицата ми на сантиметри до нея.

Пчелата се усмихна тихо.

– Не бързам. Просто имам работа за вършене и път за изминаване.

Жабата се замисли. Тя нямаше работа и път. Имаше си само място – пчелинът на Джи Хъни, и нищо повече.

– А не ти ли се иска понякога просто да спреш и да стоиш?

Пчелата погледна към зелената трева пълна с великденчета,
после погледна небето и всички цъфнали джанки.

– Иска ми се. Но ако стоя твърде дълго… няма да има мед и прашец.

Настъпи тишина.
Жабката наведе глава към крачетата си. После огледа света около себе си – пчелина, кошерите… После пчелата. После погледна и мен.

– А ако все бързаш няма ли да пропуснеш да живееш?

Този път пчелата замълча. Кацна още по-близо.

– А ако все стоиш, няма ли да пропуснеш да създадеш?
Прошепна го толкова тихо, че в онзи момент се замислих чувам ли го, или си го мисля.

Ако все стоиш, няма ли да пропуснеш да създадеш?

И двете се усмихнаха.
Може би защото в този момент разбраха нещо простичко, но истинско.
И знам ли,
един ден може би пчелата ще започне да почива, а жабата – да бърза повече.
Природата ще реши.
Но важното, скъпи приятели бе, че този ден – там на пчелина, най-важното вече се беше случило.
И пчелата, и жабата разбраха,
че животът не е да избираш между бързане и стоене,
а да намериш баланс,
в който
и двете
да съществуват.
И да го следваш…
Тихо. Като пчела.
Спокойно. Като жабка.

BEE.

Искате ли да видите 30 секунди от този хубав момент? :)
🎥 👉  Гледайте видеото в YouTube

П.С. Това може да бъде първата приказка от книжката, която един ден ще напиша.
Знам ли? Може да е за внуците ми. Или по-рано …