Здравейте приятели на GHoney.
В първата част на „Родопи! Отпечатъци от Рая“ се опитах да ви пренеса на едно доста интересно място в Западни Родопи, а именно – Дяволската екопътека край с. Борино. Във втората част, която предстои да напиша /а вие да прочетете по-долу :)/ ще продължа с фото разказа си за този преживян хубав, златен, есенен уикенд с приятели, в който за радост слънцето беше неотменно до нас и така само още повече засилваше онова специално усещане за почивка, свобода …щастие, което може да се усети само в природата.
И така, …преминахме маршрута по Дяволската екопътека, като тръгнахме от южната стартова точка от към пътя за с.Ягодино, и излезнахме от другата страна – с.Борино. По-скоро, някои излезнаха наистина там 🙂 Други, или по-точно аз и Ники се върнахме от Дяволския мост обратно по пътеката, защото, първо – колите бяха там и някак си все някой трябваше да отиде до тях, и второ – беше ми супер любопитно да видя пътеката наобратно, тъй като от опит знам, че вървейки в една посока, човек винаги пропуска интересни гледни точки. И е нормално да е така. Така че …взехме си чао с групата, смених обектива на камерата /тъй като наистина си ги търсех ..различните гледни точки/, и двамата с Ники поехме обратно по пътя, като уговорката с групата беше те да си се движат айляк /поздрави за всички от Пловдив 🙂 /, да си почиват, а ние да се върнем, да вземем колите, да заобиколим планината по асфалт, и да ги срещнем …някъде там. След което да се отправим бързо към следващата планувана за посещение днес цел.

Пейзаж Дяволски мост

Снимката горе представлява поглед от мястото, от където тръгнахме обратно.
Изборът ни беше да преминем долу по дървения мост над реката, или да заобиколим скалата от дясно. Няколко пъти слизах до долу и се качвах. Търсех си различни кадри, моменти без хора които да преминават или да стоят отсреща /защото имаше и такива, които се страхуваха да преминат/ по моста.
Направих няколко снимки, една от които си харесвам много. Портрет на есенно листо, долетяло от някъде и спряло за последна спирка п опътя към земята. Вижте я …

Портрет на есенно листо

Без да се уговаряме за това, взехме разстоянието обратно буквално на един дъх. Искам да ви кажа, че пчелните продукти силно помагат! Всяка сутрин мед и пчелен прашец, и умората се оказва относително понятие 🙂
Мислех си, че ще изпитам малка порция страх, тъй като да се катериш по стръмните дървени стълби е едно, а да слизаш по тях – съвсем друго. Но сега, спомняйки си, по-скоро изпитах адреналин, отколкото страх. Ники водеше напред, аз изоставах /естествено все за по някой кадър/.
Ето един от тях …сякаш в Survivor риалити – Ники 🙂

Survivor

Интересни картини не липсваха и на връщане, и колкото и темпото да беше бързо, успях да запечатам някои от тях. Като това дърво …/или по скоро част от дънера на дърво, което ми се стори интересно/ 🙂

macro wood

Това специално листо-шедьовър също … /не знам защо ми напомня за Канада/

Кацнал от/на едно дърво …

Есен в Родопите
мостове на слизане

Позната ли ви е тази снимка? Или поне гледната точка? Даааааа, имаше я в първата част на фотописа. Спомнете си снимката с контражура на слънцето 🙂 Е, това отдолу е същата гледна точка, само че няколко часа по-късно. И да, светлината е съвсем друга …

поглед към орлово око

Бързам да ви изведа от Дяволската екопътека, за да ви покажа и другата любима туристическа забележителност в Западни Родопи. Даааааа, качваме се нависокоооооо… 🙂

G_панорамна площадка орлово око

Поздрави от панорамна площадка „Орлово око“ 🙂
Изградена на връх Св. Илия, на 1563 м.н.в., площадката е единствената подобна към този момент в България. Имаше местен човек, който се бъзикаше „Стъпвай спокойно. Вчера едно желязо отдолу се счупи, но го вързахме със сезал. Няма да се притесняваш“ 😀 😀 😀 хахах
В интерес на истината, площадката е изградена доста масивно. Някъде четох, че издържа до 3 тона товар. Това са 30 такива като мен туристи, няма страшно 🙂
До мястото се стига за около час и половина вървене по маркирана пътека, тръгваща от единия край на с.Ягодина, или с високо проходими джипoве, които в околността са изобилие. Местните мъже казват, че са изкупили де що има G-Class от военните в Бг, и за сумата от 10лв. на човек, ви закарват до горе, като преживяванието си струва, ако сте жадни за офроуд, или просто ви домързява. Времето за изкачване с джип не е супер по-малко, отколкото пеш. Може би наполовина. Колите буквално лазят на места на обороти.
Есен в Родопите, видяна през „Орлово око“

есен от високо в родопите

И ако есента е ТЯ, то това е ТОЙ …вдишвайки я от ръба.
П.С. Не познавам момчето на снимката, но …благодаря за добрия кадър! Поздрави! 🙂

ТОЙ и планината

И едно готино, самотно дърво, което привлече вниманието ми още щом съпих на върха, и което не знам защо реших да ви го покажа в този си му вид …
P.S. Ако не сте съгласни с моята съвсем леко различна гледна точка, обърнете монитора си наобратно. Човек винаги има избор! 😛

Много, много съм благодарен на „случайността“, че ме срещна с вас – Наташа и Краси. Преди години, една такава подобна „случайност“ ме срещна и с останалите двама участници от групата. От тогава няма седмица, ..месец, в който да не сме заедно ..някъде 🙂
Надявам се да се видим скоро! София-Казанлък-Бургас …на една линия сме 😉
Бъдете здрави!

снимка на приятели за спомен от Орлово око

Вижте още няколко красиви родопски пейзажа от онзи уикенд …

родопски пейзаж
родопско магаре
Есенно дърво в Родопите
Пейзаж_Родопи

Такаааааа …
Искам да ви споделя, че да се качиш на Орлово око вечер през есента, по залез слънце, си е …леко пропуск. Защото слънцето е отсреща, свети срещу очите и апаратите, в същото време целия склон, скални зъбери и златни дървета отсреща, са в дълбока сянка и нито могат да се видят добре, нито пък да се заснемат.
Това обаче е само едната страна на монетата. А както знаем, тя си има две. За радост. Хъх.
За да видите обаче втората и страна, трябва силно да го искате. Дори и да се наложи да помрънкате /и то на няколко пъти/ пред останалите, че видиш ли, как така точно сега се пада, че слънцето е отсреща и не мога да направя една хубава снимка 🙂
И може би защото наистина силно си исках кадъра, …
Може би „случайността“ изигра роля, но …
Изведнъж всичко наоколо опустя. Хората си тръгнаха. Слънцето падна зад хоризонта. И тъкмо си помислих …разни неща, и тъкмо се отправихме надолу по пътя наобратно, /бях прибрал и апарати, и всичко/, когато се обърнах запоследно към площадката, и видях нещо, което ..не се случва всеки ден.
Мечкааааа?!!!
Неееее 🙂
Всъщност, оставям на вас да прочетете края на приказката …

Любов дебне отвсякъде

И като написах „приказка“, спомних си …

„- искаш ли да влезеш в моята приказка?

всъщност отдавна го беше направил
той, който разбира пеперудите, би разбрал и нея
вярваше му, той казваше ‘пеперудите са души на ангели’
тя мислеше – всеки има един ангел, значи всеки има и една пеперуда. и както търси щастие, любов, така търси своята пеперуда
но те отлитат, винаги отлитат /също като щастието, любовта/
знаеше, че един ден и той ще си тръгне

когато пеперудата отлети от цветето … отнася част от прашеца му със себе си

приказката й никога вече нямаше да бъде същата, …“
Остава въпроса какво са трите точки в многоточието, нооооооо
това е тема на …друга тема.